Какво става с източните страни близо две десетилетия след  източното

Какво става с източните страни близо две десетилетия след  източното разширение на Европейския съюз (ЕС)? И основателни ли са запасите по отношение на някои от тях? Германският " Ди Велт " търси отговорите на тези въпроси в просторен разбор на пътя, извървян от 11 страни от някогашния източен блок, които бяха признати в Общността. В доста области те са постигнали забележителни резултати, а една от тях даже по-добри от тези на Германия, посочва изданието.

Към новите кандидатки за участие Молдова, Украйна и Босна и Херцеговина, запасите са най-малко толкоз огромни, колкото бяха преди време към Полша или Румъния, написа вестникът. " Имаше доста опозиция, доста предубеждения ", напомня политологът Улрих Зеделмайер от Лондонското учебно заведение по стопанска система. И макар непотизма, престъпността и изостаналостта Естония, Латвия, Литва, Полша, Словакия, Словения, Чехия, Унгария, България, Румъния и Хърватия наваксаха, се споделя в разбора.

Не целият напредък може да бъде пояснен с участието в Европейски Съюз, разяснява Кинга Брудзинска от мозъчния концерн " Глобсек ". Според нея частично високите резултати в образованието, да вземем за пример, са завещание " от времената на социализма ". Европейският съюз, въпреки това, е оказал помощ в икономическо отношение. Зеделмайер отбелязва, че изключително Германия е спечелила от това поради достъпа до нови пазари.

В единайсетте страни обаче съществуват и дефицити - в областта на върховенството на закона и битката против корупцията, да вземем за пример. 

Каква е обстановката в България?

В доста области България се показва по-зле от други европейски страни, написа " Ди Велт ". Например в областта на образованието: България е на последно място в тестванията на Пиза, а от 2015 година до 2018 година, когато е било последното изследване, ученическата подготвеност по аритметика, четене и науки продължава да се утежнява. Страната е най-бедният член на Европейски Съюз със мощно изразено икономическо неравноправие, коментира още немското издание. 

Корупцията продължава да бъде голям проблем макар известния прогрес. Спомената е оценката на Центъра за проучване на демокрацията (ЦИД), че в страната се злоупотребява с до 15% от европейските фондове. Това са пари, които явно отиват в джобовете на мафията, написа още изданието.

Политическата рецесия усложнява битката против непотизма. В тази връзка " Ди Велт " показва, че през последните 2 години в страната се организираха пет следващи избори за парламент, което не донесе на страната по този начин мечтаната непоклатимост. От юни тази година ръководи коалиция от три партии, която се счита за проевропейска, само че съдържа и популистки детайли. " Предстои да видим дали тя ще оцелее ", показва изданието.

България се причисли към Европейски Съюз на 1 януари 2007 годинаСнимка: AP

Румъния, Полша и Унгария

 Румъния се отличава главно с икономическия си растеж, разяснява по-нататък " Ди Велт ". Между 2000 и 2019 година брутният вътрешен артикул на глава от популацията се е нараснал с 225 %. Това я подрежда по този индикатор преди всичко измежду обсъжданите страни. Букурещ постепенно наваксва по качество на живот и обществено тъждество, само че въпреки всичко изостава спрямо останалите страни от Европейски Съюз. Разликата сред най-богатите и най-бедните остава забележителна. Средна оценка получава страната по връзки на вътрешната сигурност. 

Подобно на България и Румъния изостава в областта на образованието. А равнището на корупция, като чувство от хората, е намаляло лека в последните три години, само че остава високо съгласно европейските критерии. Само един образец: като резултат от корупционни практики по-миналата седмица починаха трима души, а над 50 бяха тежко ранени при детонация на противозаконна бензиностанция покрай Букурещ. Случилото се е симптоматично за доста произшествия в страната, при които корупцията, политизацията, партийните интриги, непотизмът, неналичието на подготвеност и безразличието пречат на управляващите да си правят работата вярно и професионално.

Откакто Полша се причисли към Европейски Съюз през 2004 година стопанската система се развива динамично, а образованието е един от най-важните фактори за това. Страната постоянно се подрежда измежду първите 10 в тестванията на Пиза. Учениците са над междинното равнище по четивна просветеност, математика и науки. Наблюдателите обаче са обезпокоени от проблемите в правосъдната система и дефицитите в региона на върховенството на закона. Консервативната ръководеща партия " Право и правдивост " е в непрекъснати разногласия с Европейската комисия и Европейския съда за правата на индивида. Затова и Брюксел спря финансиране от общите фондове, на които страната иначе има право. 

Унгарският министър председател Виктор Орбан поредно преструктурира страната си от 2010 година насам. Самият той назовава Унгария " нелиберална народна власт ", до момента в който специалисти просто приказват за първата автокрация в Европейски Съюз. В изказване Европейският парламент я разказа като " хибридна система на изборна автокрация ". Това обаче не пречи изключително на немските компании да влагат в Унгария, отбелязва " Ди Велт ". Страната е известна като привлекателна дестинация за автомобилната промишленост.

Въпреки войната на Русия срещу Украйна Будапеща продължава да разчита на енергийни източници от Русия и остава подвластна и за нуклеарната си енергетика. Страната е напреднала и в цифровизацията. Населението на никоя друга страна в Европейски Съюз не възприема системата си като по-корумпирана, в сравнение с Унгария.

Чехия, Словения и Хърватия

Чехия може да се похвали с дълга индустриална традиция - от ранната индустриализация на Бохемия до положителните си позиции даже по време на комунизма. Затова и страната съумя да навакса бързо след присъединението си към Европейски Съюз. По-голямата част от износа отива в Германия, която пък е вносител номер едно в Чехия. Намалява енергийната и суровинната взаимозависимост на страната от Русия. 

Хърватия стана 28-ата страна членка на ЕССнимка: picture-alliance/D. Puklavec

Словения бе първата страна от някогашна Югославия, която се причисли към Европейски Съюз. Страната се показва добре в региона на образованието, напредва в цифровизацията и предлага привлекателна среда за стартъп компании. Всички тези неща я трансформират в тайния първенец на района.

Социалното разслоение в Словения е относително едва, а политическите права и свободи като цяло се съблюдават. Брутният вътрешен артикул (БВП) на глава от популацията е вторият по величина в района след този на Словакия. Словенският триумф обаче е отчасти уязвим и зависи в огромна степен от политическото управление на страната, прецизира " Ди Велт ". От предходната година ръководи ляво-либерална коалиция, която се е заела с повече бистрота и битка с корупцията. Към предходното държавно управление бяха отправяни обвинявания в корупция, а свободата на словото беше ограничавана.

С въвеждането на еврото като национална валута и присъединението към Шенгенското пространство, доста хървати посрещнаха 2023 година с чувството, че най-сетне са пълноправни членове на Европейски Съюз, разяснява немското издание. Икономиката на Хърватия се развива добре, страната е и добра локация за развиване на осведомителните технологии. Тежкото завещание на национализма обаче от време на време към момента дефинира политиката и до през днешния ден. Така да вземем за пример Загреб се меси във вътрешните работи на Босна и Херцеговина. Корупцията и несъразмерната администрация също остават проблем.

Балтийските страни и Словакия

Балтийските страни постоянно са давани за образец за развиването на цифровата си стопанска система и лекотата, с която се стартира бизнес. Литва, Латвия и Естония са много напред и в региона на образованието. В последното изследване на Пиза Естония е пред Германия във всички категории. Всичко това също спомага за стопанската система.

Преките задгранични вложения играят значима роля за Словакия. Страната е мощно подвластна от автомобилната си промишленост. Никъде в Европа не се създават повече коли по отношение на броя на популацията. Много специалисти гледат сериозно на тази специализация, само че правят оценка позитивно икономическото развиване на страната след края на социализма. Страната се показва зле по индикатора вътрешна сигурност. През 2018 година убийството на журналиста Ян Куцияк и годеницата му Мартина Кушнирова провокира интернационално неразбиране. Случаят разкри и връзки сред политици и проведената престъпност.